Варицела в област Хасково: пролетната вълна в числа

Варицелата е една от най-честите детски инфекции и една от най-заразните изобщо. В област Хасково за последната година са регистрирани 893 случая — средно по 18 на седмица. Случаите обаче не са разпределени равномерно: две трети от тях (68% — почти 7 от всеки 10) са между март и юни, а най-високата седмица е през май със 70 случая.

Тук съпоставяме годишната картина в Хасково с научните данни за варицелата: кога човек е заразен, кога боледуването протича тежко и какво дава ваксината. Данните са от седмичните бюлетини на РЗИ–Хасково, обработени към 5 ноември 2026 г.

Какво е варицелата

Варицелата е остра вирусна инфекция, причинена от варицела-зостер вирус (VZV). След преболедуване вирусът остава „скрит“ в нервните възли и години по-късно може да се реактивира като херпес зостер („планински огън“). Най-често се разболяват деца на възраст между 2 и 8 години.

Инкубационният период — времето от заразяването до първите симптоми — е 10 до 21 дни, най-често 14–16. След това се появява сърбящ обрив в три етапа: петна, после мехурчета, после корички. Пъпките излизат на вълни — нови се появяват, докато старите вече засъхват, а общият им брой може да стигне 500. Острата фаза трае 4–7 дни, след което мехурчетата засъхват и за около седмица всички пъпки се покриват с корички.

Вирусът се предава по въздушно-капков път — при дишане, говор, кашляне и кихане, както и при допир с течността от мехурчетата. Заразността е изключително висока: до 90% от незащитените близки контактни се разболяват — 9 от всеки 10. Проучвания по домакинства отчитат около 71% вторични случаи сред контактните в едно домакинство.

Болният е заразен още 1–2 дни преди появата на обрива и остава заразен, докато всички пъпки се покрият с корички. Това е причината варицелата да се разпространява бързо в детските градини и училищата: болестта се разнася, преди още да се знае кой е болен.

Защо идва с пролетта

В умерения климат заболяемостта от варицела класически достига връх между март и май и спада рязко през лятната ваканция — това описва националната здравна служба на Обединеното кралство (UKHSA) в ръководството си за имунизациите. Учебният календар съвпада с кривата: повече близки контакти на закрито през учебната година, по-малко през лятото.

Местната картина повтаря научната. В Хасково вълната също е през пролетта — март до юни, с връх средата на май — а през август случаите почти изчезват. Както при другите сезонни инфекции, това е съвпадение на модела, а не доказателство, че само времето определя разпространението.

Годината в Хасково — числата

Най-високата седмица за областта е 18–24 май 2026 г. със 70 случая — почти четири пъти повече от средната седмица (18). Най-тихата е 3–9 август 2026 г. с нула регистрирани случая.

Март, април, май и юни събират 606 от 893-те случая — 68%, почти 7 от всеки 10. Зимните месеци носят по-умерен ръст (януари и февруари заедно 161 случая), а юли–октомври са тихи: общо 73 случая за четири месеца.

Сборът по общини е 893 случая — съвпада с общата стойност в бюлетините. Димитровград дава 88 случая — около 1 на всеки 10 от областните, с връх от 11 случая през същата седмица 18–24 май.

В момента картината е тиха: септември и октомври носят по 12–17 случая месечно. Последната налична седмица — 26 октомври до 1 ноември — отчита 6 случая за областта, 5 от които в Димитровград. Една седмица не прави тенденция, но е повод да следите бюлетините.

Кога протича тежко

При малките деца варицелата обикновено минава леко и без последици. Усложнения обаче са възможни и при здрави деца. Най-честите са бактериални инфекции на кожата — 11% от болничните приеми заради варицела са именно за кожни усложнения. По-рядко се срещат неврологични усложнения като възпаление на мозъка (нцефалит) и нарушена координация (атаксия).

По-тежко и по-опасно боледуват възрастните (при тях заболяването протича по-тежко, отколкото при децата), както и новородените, бременните и хората с отслабен имунитет — при тях са възможни пневмония, възпаление на черния дроб и енцефалит. При бременност рискът зависи от срока: преболедуване в първите 20 седмици води до вроден варицелен синдром (увреждания на плода) при 1–2% от случаите — 1 или 2 от всеки 100, ако не се лекува с антивирусен препарат; варицела около самото раждане може да протече тежко при новороденото.

Затова контактът на болен с бременна, новородено или човек с отслабен имунитет изисква бърза консултация с лекар — съществуват препарати за защита след контакт, приложени навреме.

Ваксината

Срещу варицела има ваксина. В България тя не е в задължителния имунизационен календар, а в част от страните от Европейския съюз вече е включена в детските календари. Решението е индивидуално — обсъжда се с личния лекар, особено преди бременност или при близък контакт с болен.

Пълният курс е от две дози. Според ръководството на UKHSA той осигурява около 98% защита при децата и около 75% при юношите и възрастните; проучвания с контролна група оценяват ефективността на 93% след една доза и 97% след две. Допълнителни подсилващи дози не се налагат, а наблюдение от 25 години в САЩ не показва намаляване на защитата при двудозовия режим.

Ваксинираните също могат да се разболеят — това се нарича пробивно боледуване. То обаче протича по-леко, с по-малко пъпки, и е по-малко заразно: вторичните случаи при контакт с ваксиниран болен са около 37%, при 71% при контакт с неваксиниран.

Как да намалим риска

• Болното дете остава вкъщи, докато всички пъпки се покрият с корички. Обикновено това става около 5 дни след появата на обрива. Така детето вече не е заразно.
• Пазете контактите с риск. Не допускайте болен до бременни, новородени и хора с отслабен имунитет — при тях последиците са най-сериозни.
• Проветрявайте и мийте ръцете. Варицела се предава и по въздуха, и чрез допир с мехурчетата; краткото интензивно проветряване и хигиената намаляват и двата пътя.
• При контакт с болен и повишен риск — лекар навреме. Консултацията е нужна най-вече за бременни, новородени и имунокомпрометирани; препаратите за защита след контакт действат, когато се дадат навреме.
• Потърсете медицинска помощ при тревожни симптоми. Такива са затруднено дишане, силна отпадналост, признаци на обезводняване, влошаване след първоначално подобрение или температура при новородено. При тежки или бързо настъпващи симптоми потърсете спешна помощ.
• Не прилагайте лекарства без лекарска препоръка. При сърбеж и температура се консултирайте с лекар или фармацевт; самостоятелното даване на ибупрофен при варицела се свързва с по-сериозни кожни инфекции.

Къде да следите обстановката

• Епидемичната обстановка — седмичните бюлетини на РЗИ–Хасково, включително варицела по общини;
• Речник на заболяванията — обяснения на наименованията в бюлетините;
• Известия при промяна — информация за Telegram канала.

Ако искате контекст за останалите инфекции: в „Епидемичната година в Димитровград“ сме показали как годишните вълни на варицелата и чревните инфекции се редуват, а „Епидемичната обстановка през октомври“ следи как започва сезонът. При респираторните инфекции картината е друга — вижте статията за ръста на ОРЗ.

Данни и ограничения

Използвани са седмичните бюлетини на РЗИ–Хасково за периода 10.11.2025–1.11.2026 г., обработени към 5 ноември 2026 г. Бюлетините се публикуват със закъснение от една до две седмици, затова последните седмици са непълни.

В архива липсват две седмични бюлетини — за седмиците 6–12 април и 11–17 май 2026 г. Това означава, че действителният връх през май може да е малко по-висок от показаните 70 случая. Седмиците се броят по началната си дата, затова месечните сборове са приблизителни.

За разлика от ОРЗ, варицела се публикува с разбивка по общини — затова тук има отделни числа за Димитровград. И в двата случая обаче става дума за регистрираните случаи: тези, стигнали до лекар и в бюлетина. Леките форми без преглед не се отчитат.

Медицинските факти в статията са от ръководството за имунизации на UKHSA (Varicella: the green book chapter), материалите на CDC за варицелата, фактологичната страница на ECDC и съветите на NHS. При конкретни медицински въпроси се обръщайте към личния лекар.