На магистрала „Марица“, няколко километра от Димитровград, стои един от тол гейтовете на националната тол система. Той не спира никого — просто брои: всяко преминаващо превозно средство, всяка посока, на всеки 15 минути. През последните осем месеца този гейт е преброил 4,06 милиона преминавания — средно около 17 100 на денонощие, или по 12 на всяка минута, денем и нощем.
Това са реални броения, не оценки — от отворените данни на BGToll, които събираме автоматично и показваме на страницата за пътната обстановка. В тази статия разглеждаме какво показват за нашия град: кой месец, кой ден и кой час е най-натоварен.
Какво точно броим
Тол гейтовете на АПИ/НТУ са част от системата за свободнопоточно толиране: рамката над пътя отчита всяко превозно средство, което мине под нея, и го класифицира — мотоциклети, леки автомобили, тежкотоварни, автобуси. Това е официален отворен набор от данни (лиценз CC BY 4.0), който операторът публикува на 15 минути.
В радиус от 30 км около Димитровград (по права линия) има девет гейта — на АМ „Марица“ (Димитровград, Хасково, Харманли), АМ „Тракия“ (Тракия, Козлец, Горски извор) и по съседните магистрални участъци (Симеоновград, Долно войводино, Опан). Ето как се разпределя трафикът между тях за периода март–октомври 2026 г., в двете посоки:
| Гейт | Преминали МПС | Средно на денонощие |
|---|---|---|
| Димитровград (АМ „Марица“) | 4 058 062 | 17 051 |
| Хасково (АМ „Марица“) | 3 086 974 | 12 969 |
| Харманли (АМ „Марица“) | 2 128 297 | 8 942 |
| Тракия (АМ „Тракия“) | 1 441 449 | 6 059 |
| Козлец (АМ „Тракия“) | 1 060 183 | 4 455 |
| Горски извор (АМ „Тракия“) | 838 607 | 3 524 |
| Симеоновград | 697 179 | 2 929 |
| Долно войводино | 639 137 | 2 686 |
| Опан | 34 838 | 146 |
Общо около 14 милиона преминавания през деветте гейта за осем месеца. Гейтът „Димитровград“ е най-натовареният в района — с около една трета над гейта „Хасково“ и почти двойно повече от „Харманли“. Среднодневните стойности са върху 238-те дни с данни за периода; при Опан обаче едната посока има данни само за 14 дни, затова неговите стойности са непоказателни.
Важно уточнение: гейтовете броят само толираната мрежа — магистралите. Градските улици и път I-5 нямат гейтове и не попадат в тези числа. Казваме как минава трафикът покрай Димитровград, не как се движи в града.
Лятото е сезонът
Месечната крива е еднозначна: лятото е най-натоварено. Юли е връхът — средно 19 107 МПС на денонощие, а октомври е дъното — 15 273. Разликата е 25%, и не е трудно да се досетим откъде идва: отпускарският транзит към Гърция и Турция минава точно тук, през АМ „Тракия“ и АМ „Марица“.
| Месец (2026) | Общо МПС | Средно на денонощие |
|---|---|---|
| март (от 5-ти) | 429 015 | 15 889 |
| април | 475 301 | 15 843 |
| май | 471 207 | 15 707 |
| юни | 556 855 | 18 562 |
| юли | 592 324 | 19 107 |
| август | 565 815 | 18 252 |
| септември | 509 346 | 17 564 |
| октомври (до 30-ти) | 458 199 | 15 273 |
Тримесечието юни–август събира около 45% от целия осеммесечен трафик на гейта. А зимата? Данните от март нататък не стигат, за да го покажат директно, но историческият архив на BGToll подсказва посоката: през есента на 2025 г. трафикът на същия гейт намалява почти наполовина от октомври към декември. (Този по-стар архив брои по различна методика и не го сравняваме директно с текущия — само посоката на спада е показателна.)
Петък е най-силният ден
Дните от седмицата не са равни. Петък изпъква ясно — средно 19 080 МПС на денонощие, с 29% над събота, която е най-тихият ден. Неделя също е силна: хората се връщат от уикенда.
| Ден | Средно на денонощие | Дял тежки МПС |
|---|---|---|
| Понеделник | 17 003 | 5,8% |
| Вторник | 16 912 | 6,2% |
| Сряда | 17 119 | 6,1% |
| Четвъртък | 16 775 | 6,1% |
| Петък | 19 080 | 5,2% |
| Събота | 14 796 | 2,8% |
| Неделя | 17 616 | 1,9% |
Среднодневните МПС са за март–октомври; делът на тежките е за април–октомври — март 2026 г. няма данни за класовете на МПС.
Отделните дни го потвърждават рязко: от десетте най-натоварени дни в периода девет са петъци. Абсолютният рекорд е петъкът 4 септември 2026 г. — 22 374 МПС, следван от петъците 17 юли и 19 юни. Единственото изключение в топ десетката е неделята 6 септември (21 014 МПС) — празничният преди 9 септември.
Обърнете внимание и на третата колона: тежкотоварните камиони почти изчезват в събота (2,8%) и неделя (1,9%) — спрямо около 6% през работните дни. Товарният трафик има работна седмица.
Часовете: пикът е в 17 ч
Средно на всяка минута минават по 12 превозни средства — но не са разпределени равномерно. Най-силният час на денонощието е 17:00–18:00: около 1 290 МПС, а в работни дни — почти 1 430. Часовете между 10 и 18 ч носят около 62% от целия денонощен трафик. Най-тихо е между 2 и 4 ч през нощта — под 100 МПС на час; цялата нощ от 23 до 5 ч събира едва 5%.
По-интересното е, че кривата на работния ден и на уикенда са две различни животни:
- В работни дни кривата има два върха — класическия „двугърб“: сутрешен пик около 8 ч (1 176 МПС/ч) и по-висок вечерен пик в 17 ч (1 431 МПС/ч). В 7 ч сутринта трафикът е 976 МПС/ч — 1,7 пъти над уикенд нивото (581);
- В събота и неделя двата върха се сливат в едно широко „пладне-възглавница“: 11–13 ч с около 1 300 МПС/ч, а 17 ч вече е спад (927).
Практически извод: ако пътувате по АМ „Марица“ край Димитровград в петък, най-натовареният прозорец е краят на следобеда и началото на вечерта — между 15 и 19 ч, а най-спокойните преходи са ранната сутрин или късната вечер.
Камионите: 5% и със собствен ритъм
Тежкотоварните превозни средства (класове 3–7 по класификацията на тол системата) са около 4,9% от трафика — средно по 840 на денонощие. Двете числа са върху една и съща база — април–октомври 2026 г., периодът с пълни данни за класовете. Но техният ритъм се различава от леките: работят равномерно през целия работен ден с пик между 10 и 12 ч (около 60–65 на час) и почти спират нощем — под 10 на час между полунощ и 5 ч.
Затова и делът им варира по дни: през работните дни са около 6%, докато в неделя спадат до 1,9%. Ако ви се струва, че в неделя магистралата е „по-лека“ — това е точно защото камионите почиват, дори когато леките се връщат от уикенда.
Какво не показват данните
- Градският трафик. Гейтовете мерят само магистралите — вътреградското движение по булевардите и път I-5 е извън тях. За инцидентите в града виж опасните зони за ПТП;
- януари и февруари 2026 липсват изобщо в публичните данни на оператора — зимната половина на годината не може да се сравни;
- октомври–декември 2025 идват от исторически архив с различна методика на броене, който дава систематично по-високи стойности. Използвахме го само като качествен ориентир за есенния спад, не в числовите сравнения;
- единични гейтове имат дупки (за Опан липсва значителна част от периода) — затова среднодневните стойности се изчисляват спрямо реалните дни с данни.
Данни и ограничения
Данните са от отворения набор на BGToll/НТУ за агрегирани преминавания през стационарните контролни точки (bgtoll.bg/otvoreni-danni, лиценз CC BY 4.0), събирани автоматично от нашия колектор на 15-минутни кофи. Анализът обхваща 5 март – 30 октомври 2026 г. (238 дни с данни), обработени към 30 октомври 2026 г. Гейтът „Димитровград“ е на АМ „Марица“ край града; посоките „влизащи/излизащи“ са според километража на магистралата и в статията са събрани двупосочно.
„Тежки“ са класовете 3–7 (тежкотоварни над 12 т и с прицеп); автобусите (класове 8–9) не са включени в тази група. Март 2026 г. няма данни за класовете, затова всички проценти за тежки са за април–октомври. Месеците март (от 5-ти) и октомври (до 30-ти) са непълни, а средните по часове и дни са аритметични средни за дните с данни.
Живата картина — скорости, инциденти, 24-часова графика на гейта и 12-месечният ход — е в страницата за пътната обстановка, а историческите изгледи и в архива с данни.