free web stats
Обясняваме: инверсията — защо зимният въздух е най-замърсен | Мониторинг Димитровград

Обясняваме: инверсията — защо зимният въздух е най-замърсен

Въздух · 28.09.2026 · ~6 мин. четене

През зимния сезон въздухът в Димитровград не е еднакво замърсен през денонощието: най-много прах има привечер, около 20–21 ч, и призори, около 8 ч, а най-чисто е следобед. Причината е температурната инверсия — състоянието, при което студеният въздух над града се „запечатва“ под по-топъл слой и димът от печките не може да излезе. В тази статия обясняваме как се получава явлението и какво точно показват измерванията на нашите станции.

Какво е температурна инверсия

Обикновено въздухът се охлажда с височината: на улицата е по-топло, отколкото над сградите, а още по-нагоре става все по-хладно. Това вертикално „размесване“ работи като вентилация — топлият, по-лек въздух от земната повърхност се издига нагоре и повлича изгорелите газове и дима със себе си.

При инверсия е обратното: температурата расте с надморската височина, вместо да пада. Зимният ѝ вариант е радиационната инверсия — тя се ражда от изстиването на земята. В ясна и тиха зимна нощ почвата отдава топлината, събрана през деня, и охлажда приземния въздушен слой. Най-студен е въздухът непосредствено над земята — на около два метра, точно там, където термометрите отчитат стойностите. Той е по-тежък от слоя над него, не може да се издигне и се стича към най-ниските места. За Димитровград това е буквално: градът лежи в Тракийската низина и при всяка ясна зимна нощ студеният въздух се събира именно над него, а отгоре остава по-топъл слой — капакът.

Явлението личи с просто око: привечер улиците потъват в сиво, слой от мъгла и дим заляга над покривите, а небето над него остава чисто. Именно под този слой, там, където хората живеят и дишат, се трупат замърсителите от печките, трафика и индустрията.

Представете си града под похлупак. Инверсията не създава замърсяване — тя го затваря. Колкото по-дълго стои капакът (понякога с дни наред), толкова повече се натрупва под него.

Защо най-мръсно е привечер и призори

Дневният цикъл се получава от срещата на две неща: емисиите и стабилността на въздуха. Привечер, когато хилядите домакинства запалят, атмосферата вече се е успокоила за деня — димът остава на улично ниво. През нощта слойът продължава да се натрупва при средно най-ниска температура около 6 ч (5,0 °C средно за зимните месеци в нашата серия), затова и призорът е вторият пик. След обяд слънчевото затопляне разбърква долния слой и стойностите падат.

Ето как изглежда това в числата. Средно за периода ноември 2025 – март 2026, по измерванията на четирите станции в града:

ЧасСреден PM10 зиме (µg/m³)Дял измервания над прага от 50 µg/m³Среден PM10 лято (µg/m³)
05 ч21,46,3%10,0
08 ч23,68,5%10,7
14 ч18,46,3%10,3
20 ч23,110,6%9,6
21 ч22,711,1%9,2
23 ч22,410,2%7,9

Зиме = ноември 2025 – март 2026; лято = юни – август 2026. Средни стойности по часове за четирите станции в града. Най-ниско зиме е в 15 ч — средно 18,1 µg/m³.

От таблицата личат два извода. Първо, разликата привечер срещу обяд е реална, но умерена в средните стойности (около 23 срещу около 18 µg/m³); превишенията обаче се струпват вечер — измерване над прага има почти два пъти по-често около 21 ч, отколкото следобед. Второ, лятният профил е почти плосък: между 8 и 11 µg/m³ независимо от часа, с единични превишения. Тоест проблемът не е градът сам по себе си, а зимата: отоплението изпуска дима, а инверсията го задържа над града.

Какво показват нашите станции за сезона

Първо как броим: „ден с превишение“ е денонощие, в което поне една от четирите станции в града е отчела поне едно измерване на PM10 над прага от 50 µg/m³ — по същия праг работят и нашите аларми. Това не е същото като официалната средноденонощна норма; разликата обясняваме в какво са PM10 и PM2.5.

Сравнението на двете половини на годината за периода 17 август 2025 – 26 септември 2026 г. (данни към 28.09.2026) говори ясно:

Най-тежкият зимен епизод в досегашната серия е на 19 декември 2025 г. И четирите станции отчитат превишения в същото денонощие: между 42 и 66% от техните измервания са над прага, а дневните средни на станциите са между 44 и 61 µg/m³. Референтната станция на ИАОС измерва максимум 120 µg/m³. Повече сезонен контекст има в „Година в данни“.

Практично: как да смекчим ефекта

Къде да следите въздуха в Димитровград

Данни: измервания на референтната станция на ИАОС „Раковски“ (BG0041A) и сензорите от мрежата „Дишай, Димитровград“ в Димитровград за периода 17.08.2025 – 26.09.2026, обработени към 28.09.2026. Прагът от 50 µg/m³ за PM10 е по Наредба № 12/2010 на МОСВ; препоръките на СЗО са по-строги (вижте статията за PM10). Физиката на инверсията следва материалите на Европейската агенция за околна среда за приземното замърсяване при температурни инверсии; числата в статията са само от нашите измервания.

Вижте живите данни

Тази статия обяснява параметър, който измерваме и публикуваме в реално време:

Още статии в „Обясняваме"