Когато печките запалят: как се променя въздухът в Димитровград

Всяка есен, след първите студени нощи, домакинствата в Димитровград започват да отопляват домовете си — и промяната се вижда в измерванията. Средният PM10 за града нараства от 8,9 µg/m³ през летните месеци до 19,9 µg/m³ през отоплителния сезон (октомври–март), а декември е пикът: 27,3 µg/m³ — над три пъти летното ниво.

През цялата година само 11 денонощия надхвърлят средноденонощната норма от 50 µg/m³ и всички попадат в най-студения период — между 16 декември и 2 март.

В тази статия проследяваме промяната по месеци и по часове и разглеждаме какви следи в данните подкрепят връзката между зимното замърсяване и домашното отопление.

Какво подсказват данните за източника: три характерни следи

Измерванията сами по себе си не могат да определят с абсолютна сигурност откъде идва даден замърсител. За прякото установяване на източниците са необходими емисионни инвентаризации и други методи. Данните от мониторинга обаче могат да покажат характерни закономерности.

При PM10 в Димитровград се открояват три такива следи.

1. Сезонният ход съвпада с отоплителния сезон

Месечната крива на PM10 следва ясно отоплителния сезон: повишението започва през октомври, пикът е през декември, а след зимните месеци стойностите отново се понижават.

Трафикът и индустриалните източници присъстват целогодишно, докато отоплението се променя силно според сезона. Това не доказва само по себе си конкретен източник, но сезонното съвпадение е важна следа.

Ето годината в числа — средно за четирите станции в града:

Стойностите са средни от часовите измервания на четирите станции — трите граждански сензора и сензора при ИАОС „Раковски“. Всички 12 месеца в таблицата са пълни; сравнението не включва непълните август и септември 2025 г.

Станцията при ИАОС отчита системно най-високите стойности през годината, но следва същата обща сезонна крива.

2. Сходно движение на стойностите в различни части на града

Четирите станции са разположени в различни части на Димитровград, но през зимата стойностите им се движат сходно.

През януари 2026 г. месечната средна е 26,2 µg/m³ при ИАОС, 24,1 µg/m³ на ОУ „Алеко Константинов“, 21,0 µg/m³ на „Дишай“ и 18,3 µg/m³ на площад „Поезия“.

Разликите между станциите са осезаеми, но общата посока е една и съща. Това е по-скоро характеристика на широко разпространен източник или на общ градски метеорологичен ефект, отколкото на замърсяване, ограничено до една малка точка. Само по тези данни обаче не може да се изключи приносът на други източници.

3. Най-тежките епизоди са концентрирани в студените периоди

Дните с най-високи стойности не са разпределени равномерно през отоплителния сезон. Те са концентрирани в най-студената му част.

При по-ниски температури отоплението обикновено е по-интензивно и продължава по-дълго. Затова съвпадението между студените периоди и най-високите концентрации е още една важна следа към ролята на битовото отопление.

Само 11 дни над 50 µg/m³ — всички в студения период

Тук броим различно от часовите аларми. Нормата по Наредба № 12/2010 на МОСВ е средноденонощна концентрация от 50 µg/m³, с допустими до 35 превишения годишно.

Това означава, че един ден се брои според средната концентрация за 24 часа, а не според единично високо измерване. В този анализ „ден над нормата“ означава, че средноденонощната стойност на поне една станция с пълно покритие (минимум 18 часа данни) надхвърля 50 µg/m³.

През първата пълна година на мониторинга — октомври 2025 – септември 2026 г. — такива дни са 11, или малко над 3% от годината. Нито един не е през топлата половина на периода:

Посочените стойности са дневни средни на съответната станция. На 19.12.2025 г. измерванията на сензора „Дишай“ съдържат вероятна сензорна аномалия, обсъдена в „Година в данни“. Денят обаче остава над нормата и без спорните стойности — 58,8 µg/m³ средно за станцията.

Пикът е на 22 януари 2026 г.: и четирите станции отчитат дневна средна над 50 µg/m³, а най-високата стойност е 73,9 µg/m³ на ОУ „Алеко Константинов“. Средната стойност за четирите станции за деня е 61,0 µg/m³ — над прага, при това с едновременно превишение в различни части на града. Това е краткият силен епизод, който нашите дневни превишения улавят на живо.

Нощта е разликата

Летният ден в Димитровград е сравнително равномерен: стойностите са между 7,6 и 10,1 µg/m³ в зависимост от часа.

През отоплителния сезон картината е различна. Не само средното ниво е по-високо — концентрациите остават повишени през значителна част от денонощието. В полунощ средната стойност през отоплителния сезон е 20,7 µg/m³ — около два пъти над най-високата измерена лятна стойност за час, 10,1 µg/m³ в 6 ч сутринта.

Разликата между зимните и летните часови стойности е най-голяма през нощта — 2,7 пъти — и най-малка рано следобед (около 1,8 пъти около 13–14 ч). Това съвпада с картината на зимния дневен ритъм: по-високи стойности сутрин, спад през следобеда и повторно повишение привечер.

За по-подробно обяснение на този дневен ритъм и ролята на температурните инверсии виж статията за температурната инверсия.

Какво може да се направи

Данните показват кога проблемът е най-силен, но част от мерките зависят от начина на отопление:

• Изборът на гориво има значение. Сухи, добре изсъхнали дърва с влажност под 20%, подходящо за конкретния уред гориво и недопускане на изгаряне на отпадъци могат да намалят отделянето на фини частици. Мокрото дърво и изгарянето на отпадъци водят до значително повече замърсяване;
• поддръжката на уреда и комина е важна. Лошото горене и проблемите с отвеждането на дима могат да увеличат емисиите и да влошат въздуха както в жилището, така и около него;
• проветрявайте в подходящия час. По обяд и следобед, между 13 и 17 ч., въздухът в града е най-чист и през отоплителния сезон;
• следете епизодите с високи стойности. При съобщение за превишение може да е разумно по-интензивните дейности навън да се отложат за следобеда. Текущите стойности по станции са в статистиката за качеството на въздуха, а автоматичните известия се изпращат в нашия Telegram канал.

За разликата между PM10 и PM2.5, нормите и начина на измерване виж какво са PM10 и PM2.5. Цялостният поглед върху годината е в „Година в данни“.

Данни и ограничения

Данните са от измерванията на четирите станции в Димитровград — мрежата „Дишай, Димитровград“ и сензора при ИАОС „Раковски“ — за периода 17.08.2025 – 03.10.2026 г., обработени към 03.10.2026 г.

Гражданските сензори са нискобюджетни и не са референтни измервателни уреди. Затова стойностите трябва да се разглеждат като картина на относителните промени и разликите във времето и между местата, а не като официални измервания.

Нормата от 50 µg/m³ за средноденонощна концентрация на PM10 е по Наредба № 12/2010 на МОСВ. Насоките на СЗО са по-строги — за годишната средна концентрация препоръчителната стойност е 15 µg/m³.

Ролята на домашното отопление с твърдо гориво за зимните частици в европейските градове е обобщена от Европейската агенция за околна среда и в фактологичния лист на СЗО.