Година в данни: какво показа мониторингът в Димитровград

На 17 август 2025 г. станциите на системата записаха първите си стойности. Тринайсет месеца по-късно в базата има около 5 милиона записа — температура, прах, озон, радиация, пожари, земетресения. Решихме да направим първия „годишен доклад“: какво всъщност показаха числата за Димитровград между август 2025 и септември 2026 г. Всички стойности по-долу са реални изчисления от нашата база, към 22.09.2026 г.

Температурата: една година в 14 реда

Месечните средни температури (по измерванията на нашите станции) очертават познатия цикъл — но до тях вижте и броя превишения на праха. Двете колони се движат в противоположни посоки, и това не е случайно:

Превишенията са на прага от 50 µg/m³ за PM10: едно отброяване за станция в денонощието, в което поне едно нейно измерване го минава — сумарно за четирите станции в града. Когато средните температури паднат около и под 12 °C (октомври–март), картината се обръща: през лятото превишенията са по 3–9 на месец, а през декември и януари — по 67–82. Причината е директна: вкъщи палят печките, а по-хладният въздух задържа праха ниско над улиците. Повече за самите частици — в статията ни какво са PM10 и PM2.5.

Рекордите на годината

• Най-топъл ден: 23 август 2026 г. — пик около 37 °C следобед, средна за денонощието 29,9 °C (наравно с 8 август). Абсолютният таван на серията — закръглените около 38 °C — се повтаря в шест различни дни между 27 юли и 21 август, затова говорим „около 38 °C“, а не с точност до стотни;
• Най-студен ден: 19 януари 2026 г. — минимум около −7 °C рано сутринта, средна за денонощието −3,1 °C;
• Най-топъл месец: август 2026 — пикове около 38 °C, средна 27,0 °C; най-хладен — януари 2026, минимум около −7 °C, средна 4,5 °C;
• Разлика между екстремумите: около 45 градуса между най-високата и най-ниската измерена стойност на годината.

Въздухът: 19 декември 2025 — денят, който не забравяме

Зимният сезон 2025/26 донесе най-тежките стойности от началото на мониторинга. Денят, в който замърсяването беше реално и навсякъде, е 19 декември 2025 г.: и четирите станции отчитат превишения с дневни максимуми между 94 и 335 µg/m³ PM10, а референтната станция на ИАОС измерва до 120 µg/m³. Сред най-тежките дни са още 1 март 2026 г. (дневен максимум 341 µg/m³, отново с превишения на всичките четири станции) и 15 декември 2025 г. (291 µg/m³).

Най-високите единични измервания за годината обаче идват от един сензор: на 26 декември 2025 г. сензорът „Дишай, Димитровград“ отчете 365 µg/m³ PM10 и 331 µg/m³ PM2.5. Данните подсказват, че това е сензорна аномалия, а не пик за града: същия ден останалите станции не надхвърлят 40 µg/m³ PM10 и около 33 µg/m³ PM2.5, а за PM10 не светва нито една аларма. Рекорд, който не потвърждават останалите станции, не е рекорд на града.

В мащаба на сезона: през декември 2025 г. в 14 от 31 дни поне една станция е отчела дневен максимум над 100 µg/m³ PM10 (в това число влиза и спорното измерване на 26 декември); през януари такива дни са 11. В годишен план обаче средната стойност на PM10 (по дневните средни на всички станции) е 14,2 µg/m³ — под годишната норма от 40 µg/m³. Картината на Димитровград е класическата за региона: чисти месеци през топлата половина на годината и тежки стойности, концентрирани в отоплителния сезон.

Озонът — летният двойник

Докато прахът достига пика си през зимата, озонът (O₃) прави обратното: алармите му се трупат в топлите месеци — 39 през септември 2025 г., 50 през август 2026 г. и 85 през септември 2026 г. (месецът, в който пишем тези редове, е вече рекордьор). Озонът не идва от комини — образува се от трафика и слънцето в горещите дни. Затова летните дни с висок UV индекс и висок озон често съвпадат.

SO₂ — фабричният подпис

Третият показател с реални превишения е серният диоксид (SO₂) — газът, чийто основен източник не е отоплението, а въглищното производство в региона. За годината четирите станции отчетоха 58 превишения на прага от 125 µg/m³ (едно отброяване за станция в денонощие), разпределени в 42 различни дни — и за разлика от праха, целогодишно: по 9–11 през март и септември, без „зимен пик“.

По станции: „Дишай, Димитровград“ — 25 превишения, пик 1 289 µg/m³ на 2 март 2026 г.; ОУ „Алеко Константинов“ — 20, пик 2 550 µg/m³ на 3 септември 2025 г.; Площад „Поезия“ — 9, пик 835 µg/m³ на 27 юли 2026 г. Превишения е засякла и официалната станция на ИАОС — Раковски: 4 превишения, пик 450 µg/m³ на 19 септември 2026 г. Този последен епизод е особено показателен — същото повишение е отчетено едновременно и от „Дишай“ (448 µg/m³, с автоматична аларма), тоест сигналът идва от два независими уреда, единият от които държавен. Кратките епизоди (5–67 минути) и различните адреси по време показват накъде стига облакът при съответния вятър.

Пожарите: лятото в числа

Пожарният модул регистрира 215 пожари в наблюдавания район за годината, от които 116 в 30-километровия радиус около града. Разпределението е рязко: 102 през юли и 83 през август — 86 % от всички за годината падат в тези два месеца. Топлото лято на 2026 г. си личи и от орбитата.

Радиацията и земетресенията: тихите секции

Гама-фоновият мониторинг направи над 75 000 измервания за годината със средно около 40 импулса в минута — стабилно в нормалния фонов диапазон, без значими отклонения. Сейзмичният регистър събра 14 597 събития от глобалните източници, от които 1 821 с магнитуд 3 и повече.

Проверете сами

• Архивът — историческите данни по параметри и периоди;
• Сравнението на периоди — например декември 2025 срещу юли 2026, за да видите разликата между двата сезона;
• Статистиката на въздуха — текущите стойности по станции;
• Отворените данни — същите таблици, машинно четими, ако искате да направите своя анализ.

Методологична бележка: числата са изчислени от базата данни на сайта към 22.09.2026 г. и отразяват нашите станции и сензори — те може да се различават леко от официалните обобщения на НИМХ и ИАОС (различно покритие, калибровка и методика на средните). Валежната серия минава валидация и не е включена в този преглед. Септември 2026 г. е частичен месец — данните са до 22-о число.